Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2010 15:45 - Интервю за работа
Автор: controller Категория: Новини   
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.02.2011 00:51


Банов се качи нервно в малолитражната си скромна кола и хвърли папката с документи на седалката до себе си. В нея прилежно подредени в правилен ред се намираха автобиографията му, мотивационното му писмо, препоръките му и дипломите му. Беше тренирал през последните 2 дена ситуации от интервюто, отговори на възможни въпроси, езика на тялото и ръкостискането. Беше стилно облечен, издокаран с единствения си нов, токущо изпран костюм от химическото чистене. Макар и малко угрижен, знаеше че ще се представи максимално добре. Беше точния човек за тях с подходящи образование и опит. Служителката едва не се разтопи от любезност на телефона, като му издекламира часа и мястото на срещата му с бъдещия му шеф.
Имаше 1 час време до интервюто, затова реши да кара бавно. Подкара автомобила и излизайки на булеварда застана в крайно дясно. Обичайният поток от автомобили с регистрация от цялата страна се изливаше и в това слугинско време в центъра и заплашваше с отровните си газове да унищожи и последния стрък природа в града. Времето течеше бързо, а Банов не напредваше особено много. Май беше станало нещо там на кръстовището пред светофара. Поредната демонстрация се случваше точно по това време - учители, студенти, таксиметрови шофьори, служители на реда и пр. бяха заляли мръсния, затрупан с боклук център на града и освирепели даваха отпор на гъстия кордон от специални части, които пазеха избранниците на народа. Голяма част от тях не бяха по това на работа и не искаха да им бъде смутен скъпия и изискан обяд. Наглата усмивка на един от тях с големи бузи и широк врат върнаха обратно на сакото му няколко капки ловджийски сос, когато се обърна с думите към подобния нему съсед: " Лумпени! Партията ни е вечна, а каситe - пълни!"
Потните капки по челото на Банов станаха повече когато забеляза, че вече му остават около половин час. Тогава се реши да качи и той возилото си на изпокъртения тротоар, подчти удряйки се в един фикус и отнасяйки пазарската количка на една лелка.
"За бога хора, трябва да стигна на време" си мислеше нервно Банов, когато с папката в себе си изкочи на тротоара и потъна до глезените си в калната локва до него. Проклиняйки късмета си започна да се четка. "Няма значение, вече е важно само да стигна на време и да звънна, че евентуално мога да се забавя с 5 минути" каза си с той и тъкмо бъркай в джоба си, за да измъкне телефона  един хулиган го изръга нагло в ребрата, бръкна му за миг в джоба и държейки портмонето, с огромна скорост се отдалечи от Банов. "Майната му и на портофейла, имаше замо за цигари и да почерпя Саша кафе, пък паспорта ще си го извадя отново" и се наведе да събира измокрените и смачкани документи, които от удара се бяха разпиляли на паважа. Тогава му звънна телефона. Служителката му каза, че шефът бил направил избора си вече и бил запълнил увакантеното място с кандидат от близките до него среди. Това вече съвсем изкара от равновесие Банов, който реши че е най-добре да се пребира бързо преди да е настъпил следобедния работен трафик. След секунди установи, че мизерната му каляска вече не гарираше там къде я беше оставил преди минути.
Банов налапа последната прекършена цигара, блъсна папката с изпоцапаните документи в един изгорял кош за боклук и закрачи с измачкания и изкалян костюм към дома си.

---
Всякакви грешки са желани и затова остават за този, на който му направят впечатление. Приликата с действителни лица и събития е случайна.



Тагове:   България,   интервю,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: controller
Категория: Новини
Прочетен: 17800
Постинги: 6
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031